Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам.
Подсказва генетичната ми памет,
че някога била съм там –
сънувам конници с развято знаме.
Пистево***. Вярвам в теб.
Душевните ми граници са крепки.
Родина е, когато съм поет,
а не заложница на думи в клетка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация