Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,
през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,

през планините недостъпни,
през многобройни племена,
през вихъра на битки кръвни,
през дни на мир и на война.

Видя величие и слава,
видя падения и скръб.
Градеше бляскава държава
и я загубваше всред кръв.

Роди светци и патриарси,
роди герои и борци,
роди мъжествени монарси,
роди на словото творци.

Живя сред робска участ черна,
забравен от околний свят,
измъчван от тълпа неверна,
насилван да превива врат.

Но даже в тези дни жестоки
припламваше духът му жив,
закътан в дебрите дълбоки
на родния Балкан бурлив,

на църквици и манастири,
вкопани във земята родна,
надежда в нея сврян да дири,
догдето стане пак свободна.

Но свободата бе далеко
и жертви искаше безброй,
та по хайдушките пътеки
умряха хиляди във бой.

И въпреки това дочака
свободен пак да се зове,
макар и да остави в мрака
безброй от свойте синове.

И гласовете им жаловни
до него стигаха отвред.
От Вардара и Охрид славни,
где чуждият цареше гнет,

от Одринско и от Кавала,
от добруджанските поля,
където като бясна хала
гнетеше ги робия зла.

За синовете си бори се,
за тях останали в беда,
със робството не помири се,
препати много и страда.

Но не можа да се пребори,
макар да стори що можа,
защото враговете стари
го биха с подлост и лъжа.

Защото Господ го накара
безброй беди да изтърпи,
та святата Христова вяра
в страдания да укрепи.

И да отърси се чрез нея
от скверното във този свят
и химна вечен да запее
за Божията благодат,

която сила всемогъща
ще го накара да роди
и с мисълта си вездесъща
покрусата да победи!