16.08.2007 г., 9:12 ч.

Българско, вечно 

  Поезия
449 0 7
Казваш ми думи, които не си казвала
и песни, които не си пяла!

Даваш ми свобода да полетявам!
През душата ми с финес минаваш!

Постигаш и завършваш моята картина
 с хармония и в любовната идилия!

Не знам какво ни прави по-добри!?
Изгаряме с огън и винаги сме бижу!

Като древни отломки сме от минало,
с горение ще сме и в бъдеще!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??