purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
21.07.2010 г., 15:23 ч.

Бълнуваници 

  Поезия
511 0 6

БЪЛНУВАНИЦИ

 

 

Омръзна ми и тая суета

веснощ да тичам след звездите,

весден след ветровете да вървя,

да ме наричат всички скитник!

И си легнах тихо у дома.

 

Скърших съчките на моята душа,

лумна буен огън

и се развихриха искри,

а после сам-самичък във жарта

хвърлих прангите на празните мечти

без капка горест,

 

за да мога лесно след това

да ги изкова отново,

но в крила.

Тогава ме срещна Икар:

- Не си ли чел историята?...

 

 

Остана единствено словото...

И надеждата за новия несвършен грях...

 

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Много ми хареса Икар с напомнянето! То добре, че е така:
    Остана единствено словото...
    И надеждата за новия несвършен грях...

    И пътуването от скитничеството към огнището, което за да го има - трябва да запалим душата си...Много асоциации поражда...Поздравления!




  • Трябва да е измечтано - каза мечтата - за да се окриля...
    Много харесах тия Вълнуваници...
  • Поздравления,Ангеле!
  • Изкови ги отново, приятелю!
    Красиво е твоето бълнуване!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??