Редя думи
и не мога да спра,
ръката ми се движи
сама,
не се нуждае от рими,
за да се влюби
в следата, която оставя...
Сякаш така,
с разпилените думи,
споделям част от
уморения си мозък,
претрупан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация