ma4enka (Мария Костова)
49 193
1.08.2008 г., 16:29 ч.

Бързайки 

  Поезия
1304 0 13

БЪРЗАЙКИ 

 

Вечно бързаме.

Нямаме време.

Гоним слава,

удобства,

пари.

Подир влакове

тичаме,

подир тези,

които обичаме,

и след толкова още

миражи

и сладки мечти.

 

Бързаме, бързаме.

Нямаме време.

Отминаваме

цъфнало клонче,

разплакано детско лице.

Вече не ходим,

вече не крачим-

подтичваме

с вечно заети

от GSM-a ръце.

 

В гонитба със Времето

бързаме, бързаме:

изпреварваме,

изпреварват ни-

път като път.

Можем

да звъннем

до вкъщи,

да кажем

на майка си:

,,Как си? Прегръщам те!"

Но нямаме време.

И отлагаме.

За някой друг път.

 

И препускайки,

и пропускайки

може би

най- ценното на света,

стигаме уморени накрая

до Края,

до Вечността.

Времето -

спряло своя стремителен бяг-

като паленце

ляга послушно в краката ни.

Само че...

Ние преминаваме вече

на другия Бряг.

© Мария Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живота е движение!!!
  • Браво! Силен и истински стих! Нито един миг от живота ни не се повтаря, а понякога не му обръщаме внимание!
  • Благодаря ви!Може пък вие да не,,препускате,,толкова много във времето и да не ,,пропуснете,,най-ценното в живота.Желая ви го!
  • "Времето -

    спряло своя стремителен бяг-

    като паленце

    ляга послушно в краката ни.

    Само че..."

    Само че -
    нещо забравено ляга във гърлото.
    Неизживяното иска отсрочка.
    Закъснели сме- вече е тъмно.
    Времето се превръща във точка...

    Мари...

  • Браво Мария! Трогателно и истинско!.. Нека те има..
  • Бързайки, пропускаме най-важното...
    Натъжи ме...
  • Хубаво е и дълбоко вярно...за жалост...
  • Можем
    да звъннем
    до вкъщи,
    да кажем
    на майка си:
    ,Как си? Прегръщам те!"
    Но нямаме време.
    И отлагаме.
    За някой друг път.
    Ето това най-много заседна в гърлото ми!
    Благодаря ти!


  • ...
    да кажем
    на майка си:
    ,,Как си? Прегръщам те!"
    Но нямаме време.
    И отлагаме.
    За някой друг път.
    ...
    Затъкна ми гърлото...

  • Поздравления, Мария!
  • Смисълът е далбок и ми харесва. Поздрав.
  • ...пропускаме и себе си...

    !!!*
  • времето...и приятел, и враг...натъжи ме...
    трогна ме...с обич, Мария.
Предложения
: ??:??