Като бърза към него, жената на лято прилича
и потоци от сладост извират, а той е безсилен.
Пиян от внезапната мисъл, че до смърт я обича,
но смъртта е за тези, преди от смеха ù отпили.
Ако той се обърне сега и живеца открадне,
и го стегне с въжето на своята ревност първична,
ще слезе жената надолу в горещото пладне,
покорена и вярна, ще легне полека в тревите.
Зелената кръв на земята тогава ще плъзне
в неспокойните вени, додето тъгата утихне.
Дъжда ще дочака – да му върне душата на бързей
и да слезе от хълма на своята гордост любимият. ...