Когато вече ръцете ми треперят,
Когато мисля, че е вчера, а са минали години,
Когато тръгнала съм, а всъщност се завръщам,
Когато цигари си купувам, а джобът ми пробит е,
Когато имам сто любовника,
А всъщност никой мен не знае
и сутрин със чорап наопаки обърнат
привиждат ми се рози
по чистачките ми на колата,
Когато ми напомнят мойто име
и събития за себе си от други научавам,
Когато вече не мога вярно да разчитам
и в стремежа си към другия
всъщност се отдалечавам
Моля ти се, Боже,
независимо на колко съм години,
колкото и глави да имаш,
поне с едно око забележи ме!
И направи каквото пожелаеш.
Даже в стъкленица
с балсамите на вечни химикали постави ме.
Не ме оставяй само всеки ден по малко да умирам
и светът ми все по- голям да става,
но не от доволствата на живото,
а от бавното наместване на празнотата.
© Ира Кръстева Всички права запазени