###
Препива въздухът от неувереност,
мираж рисува лятна мараня;
Денят заспива в свойта нерешителност,
излъган с обещания за утринта.
Копнежът, като непотребен лист хартия,
остава смачкан някъде в душата,
дори от себе си да можем да се скрием,
пак ще горчи в устата ни тъгата.
Тъй трудно ли да погледнем във очите си?
Тъй страх ли ни е от това, какво ще доловим?
Макар да ни е ясно, че всичко е обречено,
пак ще си струва с тебе да се приближим.
© Валя Всички права запазени