18.09.2007 г., 21:03 ч.

* * * 

  Поезия
658 0 2
                  В бялата тишина на самотата
                   нарисувах твоето лице
                 и за миг си пожелах
                   да си отидеш от моето сърце.
                 С теб да си замине и вината,
                оставила черна диря на пътя пред мен,
                   да си спомня отново красотата на любовен полъх,
                     на омаен плен.
                  Но пак виждам очите ти, наказващия поглед и скръбта,
                      белязала живота ми след теб.
                    Пак изгарят ме сълзите ти,
                 ръката на страха прегръща ме вместо теб.
                  Със сподавен глас моля за помощ.
                  Остава далеч твоята душа
                 и любовта ти безмерна ми маха за сбогом в нощта.        

© Виолета Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??