Умря и този Ден...
Издиша за последно...
А после тихо се отдръпна...
Навън е мрак...
Нощта ридае за Деня...
Но раждат се Звезди,
които се усмихват закачливо
и тя забравя за сълзите...
Навън отново пак е светло!
© Виолет Гаджева Всички права запазени