Усмихната и крехка, първа
сред всички хубави цветя,
от замъка си тайнствен гледа
царицата, в света една.
Споделя във деня ни чувства много,
свидетел е на любовта,
дори на тази дума "Сбогом!"
отронва бавно тя една сълза.
А след това навежда тъжно,
без глас, снагата си едва,
отнема болката и бавно
потегля, топли другите сърца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация