Царят умира

Самоубийство.
Царят умира.
Придворни пируват,
хората грешно тълкуват
смъртта и живота.
А те се редуват
като ден и нощ
и оставят народа да плаче.
Изрод уби пеленаче.
По ръцете засъхва кръвта им –
на жертви, врагове и любовници.
Роби строят нови гробници.
Бог предава цял народ,
създава още пороци.
А за доброто вече няма пророци.
Цветята изглеждат ни сиви,
тираните винаги са ни криви.
Гробове редят се като войници.
Човек се ражда,
за наказание бива убит.
Царят изгаря и себе си, и народа!
Кръв се лее по плътта ни,
делото ни ще остане вечно – уви!
Баладата свърши.
Царят още се гърчи.