****
Аз вземам послушно луната
и оставям ви златното слънце.
Ще прегърна на роба съдбата...
на надеждата малкото зрънце.
Аз избирам да бъда нещастен,
но пък с истински чувства пропит,
отколкото смело да властвам
с фалшивия вчерашен мит,
че бих заобичал без огън,
без искрата, родена от Нищото,
без дръзкия в гените спомен
на някой Ромео предишен.
Знам, че гоня далечна комета
в безразсъден и яростен бяг -
след безумния зов на сърцето,
вечно търсещо пристан и бряг.
Посвещавам на кометата с инициали Т.М. :)
© Цветелин Всички права запазени