Заклех се в двете си очи,
че ще гледат и дори когато губят те...
Заклех се в двете си ръце,
че ще прегръщат само теб, дори да няма те...
Но във нашите усти
дори целувката горчи, в отрова къпе се...
Но паднал аз на колене,
моля се като дете... Целувай ме...
Не искам болката да спре,
така ще зная, че поне още има те...
Така ще зная, че съм жив
и с отрова и сълзи сега целувай ме...
С очи във твоите очи,
проклех последните си дни - сега целувай ме...
С ръце във твоите ръце -
държим разбитото сърце, а ти целуваш ме...
И щом поискам аз от теб
сега отровата да спре... Не, не слушай - не!
И щом поискам аз от теб
сега сърцето ми да спре... Не, не слушай - не!
С последна ласка ти сега
с уста до моята уста отровата разлей...
Кажи сега да замълча,
с уста до моята уста докрай целувай ме...
Заклех се сто пъти поне,
че с теб е моето сърце и то обича те...
Заклех се сто пъти поне,
че по мен отровата тече, а ти целуваш ме...
© Никола Борисов Всички права запазени