Къса есента листата…
с тях плете красив килим.
За децата в махалата
тоз` килим е свръх любим.
Те по него се въргалят,
свирят с есенни листа,
кичат кучето – другарят
във игрите, волността…
Дядовците им се радват,
пийват кипнало вино.
Баби банички раздават,
мишката се скри в сено.
Слънчогледът се кикоти…
рони семките от смях,
а петелът по кюлоти
клюца лакомо от тях.
Майките варят компоти
и туршии, и петмез…
Птици нижат цветни ноти…
Аз не ги държа в кафез.
Златна есен неуморно
обикаля тук и там.
Плодове раздава волно…
Аз целувка ще ѝ дам!
Автор - Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени