България на спомен заприлича,
потънала в поток от сивота,
но даже и такава я обичам,
защото е Родината ми тя!
Тъгувам, че по пътищата няма
усмихнати и весели лица.
Доволно се разхожда по пижама
поредната измама на властта.
Програмата не мога да превключа.
Изправям се. Воювам със страха.
Борбата на смирение ме учи.
Търпение царува в любовта.
Дарявам ли красивите си чувства
на вашите читателски души?
Животът е ценител на изкуства
и в своята обител той твори.
© Димитър Драганов Всички права запазени