25.06.2008 г., 12:11 ч.

Центростремително 

  Поезия » Любовна
3836 0 84

Изтръсках

                      от хастарите на времето

прашинки

                      споделени мигновения.

 

Спомени -

                      сферични от забвение,

разрязани

                      във острото на думите -

изтичат

                      в ослепелите ми ириси.

 

Зениците,

                      изгубили  кафявото,

не молят

                      вече за пощадата,

заточена

                      в прахта на обещания,

съсухрени

                      като лицата на пророците.

 

Залязваш -

                      центробежна до отричане.

 

Изгрявам

                      и  искря метежен...

                                                          за обичане.




© Радослав Смилков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ама ти си бил поетично цунами!
  • Ей и Aз съм тук понякога...пак! А ти къде криеш своите бисери? И колко още да чакам за Вдъхновение? ;"
  • Хубава поетическа изповед!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!!!!!!
  • При теб винаги е пьлно.Не мога да се вреждам да коментирам,то не е важно, но ти от толкова читатели ,няма да знае6 че те знам и че те чета.Поздрав!
  • Сега разбирам недоумението от полета ми към виното, но като прочетох твоето стихотворение си помислих, че ще се досетиш и за старото недопито вино, и за младото недолюбено момиче. Сигурен съм. Бъди щастлив!
  • Харесах!Поздрав!
  • Бих казал, че си Ексцентростремителен, Ради! Различен и несиметричен!
  • Много добро ниво
  • Запомнящо се слово!
  • !!!!
  • УАУ
  • Ето това е поезия!
    Браво!
  • Привет и не се губи повече!
  • ЧРД и тук, слънчо!

    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.144445.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/2e5f2036398ab853efac46d631f6cb8d.gif" border="0" /></a>
  • Честит Рожден Ден!!!
  • Прекрасен си, изключителен образ, незабравим стих!
  • Честита да ти е Новата година, Радо!
    Хайде изгрей пак, м?
    Къде се покри, липсваш, бе, човеко!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав и прегръдка,Ради!
  • Залязваш -
    центробежна до отричане.
    Изгрявам
    и искря метежен...
    за обичане.
    Трудно се излиза от центробежната сила на женския магнетизъм.Преди да влезеш, помети я със силата на тайфун!Поздрав за великолепните стихове!
  • Страхотен стих!Много оригинален и различен! Липсваш, пиши по-често!


  • "Залязваш -

    центробежна до отричане.



    Изгрявам

    и искря метежен...

    за обичане."

    Цялото е хубаво, но това е убийствено!!!
  • !!! Страхотия !!!
  • Стих на един дъх!
    Поздрави!
  • Хареса ми този стих...
  • Сега откривам поезията ти. Е, аз съм отскоро и не мога веднага да изчета всичко (приеми го като извинение). Центростремителен си - до обичане! Публикувай и други - твоите стихове трябва да се четат от всички. Салют!
  • Добре дошъл Смилков!Липсваш!!!
  • Знам го аз това ...знаеш и мнението ми.... !но се радвам да го видя Тук!
  • без коментар 6
  • Изгуби ли се?
  • Страшно хубаво е това! Поздрави!
  • душа,сърце,обич....всичко!
    усещане,като .... вик!
    поздрав от мен!
  • кххх...колко думи, колко думи! А Поезията си е поезиЯ (нали Радо)
  • Еееее,разби ме!
    Бива ли така...То е ясно, че коментар не мога да напиша, ами поне да ти кажа колко ми е хубаво да те чета...
  • прелестен стих, просто е зареден с положителност до откат!
    поздрав!
  • Хей, и аз съм тук!
    И ми хареса!!!
  • Аз какво да правя сред толкоз начетен народ, освен да ви се поклоня!
    Страшни сте!
  • Стиховете ти ме радват.Поздрави. Иво
  • Целестремително и аз сега чак пристигам и с възхита пак отлитам!!!
  • Страхотно е!

    Искриш метежен!
  • Благодаря приятелю!
    Да не би досега да си мислеше,че съм от лошите?
    Благодаря за доверието все пак!
    Прегръдчица!!!
  • След толкова думи:
    Харесах!!!
  • ей, много спорове по този стих. Интересен поглед, но ми хареса
  • "Зениците,

    изгубили кафявото,

    не молят

    вече за пощадата,
    ...........................................
    Залязваш -

    центробежна до отричане."

    Смилков, Мъгично подредени метафори в много силен стих, но мое мнение е , че който е разбрал значението на фразите, които тук отделям...наистина бурно аплодира казаното !Комплименти поете, но комплименти и на нея, че те е стимулирала...
  • Харесва ми как изгряваш...С много пламък и чувственост!Поздравления!
  • Радо, прочетох и усетих стиха ти! За мен това е единственото мерило и само на него имам вяра Живата тъкан на поезията е емоцията. Аз я вдишах... прерасно е! Радвам се, че си тук!
  • Радо, прощавай, изплъзна ми се.

    Велине, няма да влизам в спор на ниво лични нападки.
    Но макар че не му е мястото, учуден съм от подобен буквализъм - мислех че символиката е ясна (защото Венеция и онази епоха изобщо са символ на неща, които са на изчезване, а чуми е имало и ще има).
    Колкото до формата и съдържанието, аз се сещам за един малко по-човешки пример от формите на въглерода - Квазимодо от "Парижката Света Богородица" да речем.
    Спирам дотук. Всичко най-хубаво!
  • Евстатиев, само да вметна, че по отношение на архитектониката всеки има право на избор, особено когато е обвързана с ритъма и смисъла. Още няма патенти!
    Единственото "отрицание" на "гражданската поезия" тук е донесеното от теб! Което отваря доста широко поле за тълкуване на твоите интенции и лични преживявания ("чувства, трепети и вълнения"!
    И ми става още по-забавно от това, че смесваш на жанрово ниво смисъл и съдържание с постройка и направа! Като почнеш да попрочиташ не само от кубофутуристите насам, ще забележиш, че се използва подобна "форма" - ама хайде да си я наричаме с правилното: "архитектоника", - и за лирични творби ( Вярно, по-рядко, но факт!).
    "Представят лични преживявания" - всяко едно преживяване е лично и субективно - дори и това, което би подтикнало някой автор да пише "гражданска поезия" ( Не е лошо да погледнеш " Психология на литературното творчество" на М. Арнаудов - една от най-добрите книги по темата!).
    За перифразата - хубаво, радвам се, че съм отключил творческия напън у теб!
    Пак да отбележа - поетиката не е алотропна форма ( Забелязах, че си падаш по химията, ама май говореше за графита, нали. Има и още няколко, ако не бъркам.) на псевдожанровото определение: " гражданска", а е част от поезията като цяло ( Не особено точно твърдение, но - за да удържим дискурса в едни по-понятни граници, - става.).
    Не зная за какво мечтаеш, но човек е толкова голям, колкто са мечтите му.
    И накрая, понеже вече забърках непряко и автора на "Облак в гащи", ето нещо от него: "Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма". И, честно казано, предпочитам моята форма пред твоята!
    Поздрави.
  • Искриш метежен..........!!!!!!!!!!
  • Уважаеми Жарковски,

    Дали пък не би бил така добър да ни осветлиш по въпроса що е то "форми на гражданската поезия"? Може би съществуват запазени "граждански думички"? Или "гражданска пунктуация"? На мен ми е крайно любопитно. Би могъл да напишеш научен труд по темата.
    П.П.
    Има едно нещо по което диамантът и въгленът си приличат. Знаеш ли кое е то? И с двете можеш да издраскаш нещо на вратата на кенефа. Само дето е въпрос на избор, дали това да е стих, или странно необоснована критичка (сори за умалителното, не можах да си изкривя душата).
    Амин.
  • Да се наредя и аз на опашката за обичане, макар че съм момче, може ли? Ни съ плаши - ш'съ убичами с общочувешка любов.
    MORITURI TE SALUTANT!
  • Ех, Ивайло, аз пък не мечтая за света на велможите и "небаналната" чума...А пък тя, формата, си има своето значение...Диамантът и въгленът се различават единствено по една несъществена разлика в полиморфизма при подреждането на молекулите в кристалната решетка...
  • Смилков, поезията ти винаги си струва чакането!
    (Откога формата е по-важна от съдържанието?)
  • Смилков, стиха ти ми бръкна... не знам и аз къде!
  • Излъсках
    от мастарите на бремето
    снежинки
    споделени тъпозрения

    Спомени -
    Квадратни от презрение,
    Разпльоскани
    във тъпото на думите -
    измират
    в разширените ми ириси.

    Овчиците,
    изгубили си вълната,
    не молят
    вече за кошарата,
    затлачена
    в калта на състояния,
    съсухрени
    като месата на козиците.

    изгряваш-
    периферен до отричане.

    Залязвам
    И се чудя:

    Що за вричане?


    Този коментар не е критика или озлобление спрямо таланта на Ананке, нито спрямо изразените в стиха чувства, трепети и вълнения. Ананке определено е талантлив. Критиката е относно това, че в този стих чрез формите на гражданската поезия се представят лични преживявания, което е едно непряко отрицание на онова, което гражданската поезия изразява. Поради използваната в стиха форма не ми беше особено трудно да перифразирам стиха така, че да отразява /макар и по един доста саркастичен начин, за което моля да бъда извинен / - нашето хубаво време...
    Поздрави
  • Изгрявам
    и искря метежен...
    за обичане.
    Най-после и ти да изгрееш, браво!!!

  • Поздрави за споделените мигновения... Страхотен устрем...
  • Ради,мен ако питаш
    отдавна си изгрял...
    и искриш метежен за обичане!!!
    честно казано, трудно ми е
    да те коментирам!!!
    просто може би думите не ми стигат.
    поздрави !!!
  • и да молиш и да не молиш нема пощада и аз се нареждам тука на опашката , то фенки и чудо си оформил, бе колега, ама така е, то щото искриш и се забелязваш отдалече )
  • В центъра на центробежната сила - до доказване на противното
    А и все пак - изгрева е по-обещаващ !
  • Мойра, дъще, реалността БЕШЕ такава, ама виж, искренето остана, както отбеляза Мавродинова!

    Пъпеш, бе то хубаво да ми монтират, ама, ако са като бамбуковите в спалнята, ефектът ще е малко... средноаритметичен към относителен! Но спокс, де, поръчал съм ти електроженистска маска! Дано помогне!
  • Аз се чудя защо снощи не можах да спя... А той ми искрял в очите
    П.П.
    Мини след работа да ти монтират едни ролетни щори
  • Я... приятна изненада, възможност за коментар дори
    Мъж за обичане -
    "метежен..."
    Всичко хубаво само да не беше тази тъмно-синя отсянка на синьото!!!
    Момчетата не плачат и въпреки това... има чар във влажността на мъжкия поглед...
    Надявам се, че реалността е друга! Поздрав!

  • Жестоко !!!
  • Страхотен си! Поезията ти е невероятна! Поздрав приятелю!
  • Убийствено!!! Чета го вече няколко пъти...
  • чиста проба
  • !!!
    eййййй удоволствие!
  • Време беше тоо стих да види бел свет!!!
    Чак загубих надежда, че ще го пуснеш
    Много добър, много!
  • Браво!
  • Да!!!
  • От спомени и прашни обещания
    чудесно е човек да се отърси.
    В страната на безкрайните желания
    отново е готов любов да търси.
  • Безпощадно центростремителен...
    Поздрав!
  • Който може го може!Прегръдчица!
  • Много яко ме изкефи!Браво!!!
  • как да не те обича човек...
    Великолепно...изгряващ...искрящ...мъж за обичане...!
    с много обич, поете.
  • Ее.., Смилков, доживях непрекъснатия низ от 693 часа, за да се убедя за пореден път до какви интроспективни лирични отклонения може да доведе твоето безметежно обичане.

    Моите почитания!

  • Изгрявам

    и искря метежен...

    за обичане.
  • какво по-хубаво от това, любовта да е в центъра!
    настръхнах
    (не от климатика)
  • Изгрявам

    и искря метежен...

    за обичане.
    Поздрави..много хубаво!
  • Издуха ми се граматиката...
    Слънчо
    МНоооого!!!
  • AVE!!!! - Може ли да те цитирам ?

    Няма шега, се сетен път се убеждавам, че количествените натрупвания не водят до качествени изменения
    Поздрав, Ради! Стих - трепач!
  • Грееш, Смилков!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??