Дъждът през май напомня на намигване
през рамото на пламваща любов,
целуват се море с дъга, подсвиркват си,
и май съм аз, а май е хоризонт.
Прелива синева над керемидите,
крайморската алея оживя,
от танца на дъжда, и от намигване,
през май денят пристава на нощта.
Захвърлям си чадъра с пеперудите
и хуквам да ги гоня под дъжда,
изпуснали ги, спирам босонога,
и стихоплетствам, капките броя.
Дъждът през май напомня на намигване,
а петък е начало на безкрай,
флиртувам с пролетта нетърпеливо
да срещна лятото в началото на май.
© Пламена Троева Всички права запазени