12.06.2019 г., 22:31 ч.
Чадърът със зеленото око
Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес,
танцуваше под падащите струи
и много странно, точно днес,
реши обувките си да събуе.
Притихна някак си дъждът,
по улиците нежно ромолеше.
Май, влюби се за първи път,
целуваше, а не валеше.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря! Скромен съм и не се афиширам.
-
Боже, какъв разкош! Аплодирам дарбата ти да рисуваш с думи!
-
Благодаря! Не само талантът ми е голям!
-
Ако наистина си на 20, имаш неприлично голям талант. Кеф ми е като видя такива млади хора! Ще те следя с интерес!
-
Хубаво е много.
-
Чудесно е!
-
Аз съм паднал от съзвездието! -
Още преди казах, че това ти произведение е вълшебно красиво. Слагам ти цяло съзвездие за него. Съзвездието Дева Не е най-голямото, но стиховете ти са паднали от него
-
Нежно и баладично. Браво!
-
Хареса ми този влюбен дъжд! Много хубаво стихотворение. Поздравления!
-
Хубави олицетворения.
-
Добро е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
