Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела.
Започваме със службата нали ? -
кой в глуха линия, кой дерайлирал.
Броим в гърба забитите стрели.
След туй - семейство (то се подразбира).
“Какво намирах в този конформист,
така стандартен, предсказуем, скучен ?”
“Шамари е обирала на бис -
на дипломация не се научи.”
Не знам как стана тъй, че дойде ден
и между нас се вдигна бариера -
щом с теб съм бил, не съм от вкус лишен
или под летвата на твой критерий.
“Тя все е свежа - люляче през май.”
“Солиден е, със него не пропадаш.”
Утайката във чашите за чай
неказаните мисли ще изстрада.
© Владимир Костов Всички права запазени