"При тебе как е?" - питаш - аз се чудя
да кажа ли за мечките на двора.
Да кажа ли, че трудно се възпирам,
при тях за топло да се сборя.
Не казвам, тих съм и си трая.
"Да пием чай? - да сгрее се сърцето".
О, стига! Знаем, че от чая
не стопля се душата, а небцето!
Ще, пием чай... а друго нещо?!
"Целувам те! До утре!" - тихо рече.
Усмихнах се, безизразно, зловещо.
Студено е! Ни чай, ни мечки вече!