Все някога ще ти се случа, мон ами -
по шията ти ще препърхат устни,
къдрицата-усойница ще пропълзи
и меки пръстчета ще те отпуснат.
Резците ми, мон шер, над тупкащата вена,
ще сричат сините й бързописи.
А ти, сред ласките, излегнал се блажено,
омаян, кротък - чак ще спреш да мислиш.
Все някога ще те захапя, мон ами.
Аз притежанията си белязвам.
А после цяла (само премигни с очи) -
под кожата ти, вече ще съм влязла. ...