Чаках
Чаках да ми кажеш „Добър ден“,
твоят поглед да ме забележи,
чаках да се влюбиш лудо в мен,
но загубих ви мечти, копнежи.
Времето коварно се укри,
мислите ми бавно избледняват,
оня град на спомени гори –
пламъците го изпепеляват.
Аз понякога се връщам там,
случва ми се, даже те сънувам.
Трудно ти е да повярваш знам,
но и без тебе съществувам.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени