Чаках теб!

Чаках теб докато падаха листата по земята,

през всеки сезон копнеех за теб!

Копнеех за твоята прегръдка топла като летен ден.

Чаках да се освестиш, да осъзнаеш грешките и разрухите,

които причини, но аз с лейка мозък не наливам,

само мога да се моля на съдбата да те напътства.

Вечер сядам на дивана и разглеждам албума,

пълен със спомени незабравими,

но дали това все още си ти?

Ти ли ще си? Или ще е някой непознат,

непознат който по улиците ще подмина

и ще усетя връзката по вече ще се е разпаднала тя?

Как да ти се обясня в любов сега?

Обещавах си да го направя! Но те откраднаха сега.

Говоря сякаш си бил мои,

но не успях да постигна това щастие.

Затова ще чакам, ще чакам докато сълзите ми спрат да текат,

докато небето спре да е синьо,

докато морето стане лилаво и докато аз спра да те обичам.

Никога, никога е отговора търсен.

Как ще те забравя? Че ти беше до мен

когато слънцето ме предаде,

когато бягаха от мен с погледи пълни със злоба!
Как се забравя такъв човек?

И с нож в сърцето пак ще те обичам

дори и ти да ме отричаш!