31.01.2007 г., 13:42 ч.

Чакам... 

  Поезия
667 0 7
Чакам... крачки отмервам във търсене.
Блага дума издумана покривало за раните,
колкото синапено зърно вярата в мене.
Чакам го да порасне, а пръскат се мислите.
Не дочакала свивам в косите си вятъра,
на високо го двигам до небето да стигне.
Срещу бурите очите си вдигам с надеждата,
непоникнала истина, някога да израсне.
Ситня във времето. Звук от скъсани струни,
като огън небето, зачервено от плакане.
Във душата ми свива безпросторни посоки,
и гнездят мисли. Уморих се от чакане... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??