ЧАКАМ
Събирам напиращи думички
и ги складирам в студено сърце.
Криволича из тъмните улички
и не намирам топли ръце.
Събуждам заспали надежди
и паля звезди във празно небе.
Крия се в царски одежди
и търсиш ме ти в студено лице.
Търся изрази точни
и потъвам във думи, в очи.
Намирам гари порочни
за никъде друми и чувствам, боли!
Не искам нищичко, нищо...
за никъде ходя назад...
Не искам душата да търся
в безкрайните тиня и хлад.
Не забравям никого, нищо,
дори самотата във тъмния град.
Аз не търся вече...
...умрели души...!
...слушам тишината в мен
и чакам истината лед да руши,
и чакам още пак да стане ден...
© Поля Георгиева Всички права запазени