thedac (Димитър Драганов)
873 1129
11.10.2017 г., 1:27 ч.  

Чакам 

  Поезия » Гражданска
372 0 2

Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.

Брулят ме красиви светлини.
Релсите са страшни и студени.
Нося във сърцето младини –
някакви ефирни и зелени.

Отивай си вече. Извика човека.
Сурово го стрелнах. Омраза изтече.
Отрекох фалшивите думи. Проклети
се вият човеци в земи на поети,
заети със чувства, които са тежки…

Младата спря на пeрона.
Нежна усмивка. Звезди!
Сладко заспа телефона.
Аз я прегърнах с очи.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, напълно ви разбрах, г-жо Монева!
    Имате право.
  • На път си да сготвиш нещо сладичко, но сложи му и малко солчица. Така съм чувала.

    Митко, излез от рамката "поети, поети", а влез в човеци, човеци... Надявам се ме разбра... Направиш ли го, няма да има такова отричане на всичко земно, особено на лошото, защото то е солта на сладичкото. Поетите са на земята на човеците, не обратно. Стане ли обратно не ми хвали поета...
Предложения
: ??:??