Чакам те

Чакам те сама

отново тук,

в душата ми вали дъжда

от топъл мрак и студ!

Боли - да ме убие, чакам, любовта...

Боли ме страшно много

от безмълвна самота!

Чакам те отново тук

сама,

във тази стъклена и пуста стая,

следите ти ще търся във прахта,

където пак душата си ще давя!

Чакам, ала него пак го няма,

а кой леда в сърцето ще стопи?

И няма никога отново с теб да бъдем двама -

ти осъди вечно на раздяла

две погубени души!

Чакам те,

но всичко тука ме убива -

душата ми от гняв започна да прелива...

Искам да премина клетката от стъкълца,

да, ала не мога и стъклото

ще разделя двете ни сърца!