За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива...
На тази на която всичко ще дадеш.
За нея ... Клетва истинска ще кажеш.
И вечно във сърцето ще зовеш...
А то бошува се за любовта тъгува.
Тъгува то по твоята мечта.
И мъчи те с безсънни нощи,
И мъчи те с лъжа.
Ухание на нежност, но и на несгоди...
От който искаш да избягаш.
Но също и да изкрещиш!?
Любов, къде си?
Чакам те, ела.
© Ангел Всички права запазени