23.07.2015 г., 23:32 ч.
Чакам твоето завръщане
Очите са ми кладенчета сухи
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках.
Изсъхна вече моето сърце.
На всички сенки пътьом се оплаках -
останах само с двете си ръце.
Със тях в прегръдка мъжка ще те хвана,
завърнеш ли се, мила, ти при мен.
Съгласен съм изсъхнал дъб да стана,
но ти да бъдеш моя светъл ден.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Последният куплет, Никола, ти е върхът. Припомни ми по един съвършено различен начин за последния куплет на едно знаменито стихотворение на Шандор Петьофи:
"Ако ти си райската градина -
аз ще се превърна във звезда.
Ако пък си адът - нека гина! -
за да съм до теб - ще съгреша!"
Поздравление и да е много хубав за теб този слънчево усмихнат юлски ден! -
Харесах тази обещаваща мъжка прегръдка...
Вълнуваш, Ники! -
Прекрасно признание! Мисля си, обаче, че завръщането не винаги ни носи това, от което имаме нужда, а напротив...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че харесвате!Желая ви добра вечер! поздрави от мен!