Госпожата по история много е спокойна,
а ние носим участта си съдбовна:
в часовете нейни да не слушаме
и пред листа празен да умуваме.
Умуваме, ама не щеш ли,
мисъл никаква не идва.
Листа празен ти ще предадеш ли,
или ще измислиш глупост крива?
Госпожата листовете ни събира,
чин по чин, с усмивка леко крива.
Тъгата в очите не успява да скрие,
нито пък обидата в гласа да прикрие.
Простете ни, госпожо мила,
за листата празни, за главите - също.
Аз зная, че в следващия час с надежда тиха
с нас пак ще споделите словото могъщо.
© Зорница Арие Всички права запазени