Когато седя в тишината –
разплакана... гола... сама...
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга.
Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло,
припомням си тъжно съдбата,
а любовта я няма... Защо!?
Когато мрак превзема душата
и капят сълза след сълза,
надежда за обич оставям
и самотна заспивам в нощта. ...