Nella_gold (Нели )
841 4525
24.07.2007 г., 23:44 ч.

Часовник 

  Поезия
572 0 3

Часовникът навярно бърза…

За къде ли?

И не спира ни за миг, да си отдъхне.

 

Като пулсиращо сърце.

Навярно тебе търси…

 

В нощната тъма

единствен циферблатът свети.

И пътя му в нощта, стаен,

като с фенер да освети.

 

Далеч ли е мига,

в който ще притихне, упоен,

а аз, от бързането, уморена

в ръцете твои ще притихна…

 

И бавно с дъха си, стъклено студен,

устните горещо ще целуне.

 

И като огнено кълбо

в стихиен ден

в душата ти макар за кратко -

кротко ще притихне…

 

Стрелките ще отмерват час,

и този час ще бъде цяла вечност

и само в полукръг ще се въртят,

на място, този миг да запечатат.

 

Защото този час

ще сбира в себе си

и всички… недоречени слова,

защото толкова надежди в него са побрани.

 

И ще пулсира твоето сърце

и ще заглъхват всички казани слова,

очите вместо думи ще говорят,

ще светят в мрака.

 

Ръцете ни ще затанцуват ли

тогава в тъмнината?

Телата ни ще бъдат ли  жарава,

и  всеки допир между тях

да предизвиква сладостна омая?

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??