Часовник отмерва живота ни кратък.
Часовник отмерва ни глътките въздух.
Сърцето и то във ритъм тиктака.
Къде е тогава човешкия дух?
Бързаме..бягаме..падаме..ставаме..
нямаме време да мислим дори
време ли казах –
моля простете..
всъщност и то се измерва с стрелки..
Бързо тиктака ни времето друже
вчера ли бяхме малки деца
днес..или утре сме с тебе ненужни
няма и смисъл от тази борба
Чувствай..усещай.. радвай се... викай..
не пропилявай мига в надпревара
само така ще си ти победител
щом преживял си всяка минута.
А той...той нека отмерва..
Аз не го чувам..
© Зл Павлова Всички права запазени
Този стих е много хубав!