Как да смиря пламъка в сърцето,
когато част от мен е любовта
и разтварят се безброй небета,
за светлото на моята душа.
Сега е утро, ухаещо на нежност,
ти пак прииждаш някъде във мен,
тичат слънчеви лъчи-копнежи,
с плахи стъпки през едно небе.
И всяка моя мисъл те докосва
с най-топлите копринени лъчи.
Сега е утро, светнало от нежност
и всеки атом във сърцето те зове.