Спокойна вечер, мир след знойно пладне,
сребриста, лунна нощ.
Талази мътни и прохладни
се носят с исполинска мощ.
Една след друга бързат и налитат,
настигат се, преливат се със вой,
издигат се високо и политат,
и дяволска бродерия изплитат
от морска пяна, пръски и порой.
И, стигнали до пясъчния бряг,
на хиляди частици се разбиват
и там като дихание заливат
тъмнеещия топъл плаж. И пак
поемат своя път нетърпеливо.
Красиво, романтично е, мълчиш
и леко потреперваш и стоиш
облегната в захлас на перилата,
понесена неволно на крилата
на своята несбъдната мечта.
А аз до теб, загледан във вълните,
притискам те, разрошвам ти косите
и твойто нежно тяло съзерцавам
възбудено. Отново полудявам
от мамещата твоя красота.
© Георги Белев Всички права запазени