Част съм от светлината

17.08.2019 г., 22:54 ч.

Поезия

448 4 7

Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха,
колко дъжд изваля се!
Часове и минути –
ценно време проля се.
Но не трябва да мисля,
всичко е неподвластно.
Всеки камък – мънисто,
всяка клетка – пространство. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Част съм от светлината

Искате да прочетете повече?

Предложения