От парка полунощен ресторант
донася глъч и песен към балкона
и някой неуморен музикант
разказва със гласа на саксофона
легенда за един лазурен бряг.
За две лица, от щастие огрени,
за две сърца, от обич вдъхновени.
Вълнуваща легенда – чуден знак,
на теб и мен навярно посветена.
Положила глава на мойто рамо,
почиваш мълком, гушнала се в мен.
Въздишаш ли? Защо, кажи ми само!
Страхуваш се от идващия ден!
Виж как започна бавно да светлее.
На изток хоризонтът розовее
от багрите на пурпурния диск.
Заслушай се към цветната алея –
ще чуеш – ранобудно птиче пее
от сивия гранитен обелиск.
Надигаш се от топлата постеля,
поглеждаш ме със бляскащи зеници
и питаш се – какво ли с нас споделя
таз чудна, ранобудна малка птица
със нейния печален реквием.
© Георги Белев Всички права запазени