Прекрасна си, ръцете ти са нежни,
гърдите ти – лавини белоснежни,
в прегръдката ти топла се разливам,
превръщам се в лъчиста светлина,
в сияние край тебе, о, красива,
обичана жена.
Целувам твойто младо тръпно тяло.
На устните ми пари като жар,
а ти, сърце за ласка закопняло,
от страст и от желание преляло,
сега си цяла вихрено движение.
Наслада, нежен стон на облекчение,
въздишка и признание за любов.
Даряваш ме с целувка, покорена,
ти, не жена, а огнена вселена,
не плът, а благослов.
Ръката ми поемаш и притискаш
във слабата си женска длан.
Целувам те, целуваш ме и искаш
към тебе да остана прикован.
Ти искаш тази нощ да бъде вечна.
Да бъде нашта ласка безконечна
и все да няма край и епилог.
© Георги Белев Всички права запазени