Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света.
Сърцето търси мигове вълшебни
и щастие открива в песента,
и всички мои чувства са донесли
магичната мелодия в стиха.
И може би в мита за боговете
все още скита тъжна любовта,
и със ръка докосва цветовете,
заплетени във нейната коса.
Но спуска се нощта със черни краски,
изчезва мамещата красота,
във нея няма място за надежди,
откраднали частица от света.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени