Днес до теб се събудих, без теб,
но не беше сърцето ми празно.
Ти беше моето синьо небе
и слънцето в него прекрасно.
И днес съм до теб, не разбра ли?!
Дали и ти си помисли за мен?
За сърцата, чувства побрали,
споделили миг съкровен?
До теб ще се будя и утре,
с гласа ти звънък, любим.
Ще потънем в мечтите навътре
и после няма да спим.
Ще късам за теб парчета душа,
по малко от нея ще давам.
От цялата утре ще се лиша,
с теб нямам нужда от нея, признавам.
Всяка нощ ще бъда до теб,
с частица от теб ще заспивам.
И под сияйно звездно небе
с чувства ще те завивам.
25.08.2017 г. Велин
© Велин Всички права запазени