Челесте

8.11.2009 г., 14:21 ч.

Поезия

678 0 3

Сам сред пиниите в тихия здрач,

аз се спусках, за да те намеря,

сърцето ми - моят палач,

тупаше в пресекулки отмерени.

Много дни аз се губех сред теб,

твоя сянка бях, бях тъй безумен,

как момче като мен ти превзе

и излъга със думи.

А устата ти, сякаш оркестър,

пееше в мен слова тъй напразно,

ти превърна мен в скучно челесте,

а звукът му изчезна... кат залез.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.