alehandra (Алехандра)
28 36
2.02.2008 г., 20:40 ч.

Черен Ангел 

  Поезия
1087 0 5

 

Господи, кажи къде сгреших, 

какво сторих, че така ме наказа?

В живота си една любов открих,

но дори смъртта от нея не ме отказа...

 

 

Обичах го, безумно много го обичах,

по него гаснех ден след ден...

Обичах го, себе си сляпо в него вричах,

не успях да се освободя от този плен!!!

 

 

Плаках! Кървави сълзи стичаха се по моето лице

винаги, когато него гледах!

Плаках! Негово исках да е моето сърце,

но от толкова мъка сама себе си погребах!!!

 

 

Желаех го, безумно много го желаех!

Лутах се, търсех изход от тъмната пропаст...

Желаех го, за нищо друго нехаех,

ала злата съдба стоеше между нас...

 

 

Сега умирам! Отивам си и няма да се върна,

а него, оставям го, повече никога не ще го видя...

Обичах го, но в Черен ангел нека се превърна,

грешна съм - едва ли любовта си пак ще преоткрия...

© Алехандра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хайде на бас,че пак ще я преоткриеш-любовта е като пърхот,поевява се -без да пита!
  • браво алекс стихът е чудесен изпълнен с много чувства и любов!!поздравявам те
  • Красиво е!
  • Милата тя, колко ли още живота ще те кара да ти се иска в черни ангели да се превръщаш. Той няма да спре, няма да се откаже така лесно - ти си тази от която зависи да не му предоставяш тази възможност. А иначе ...живота е хубав , много хубав и....пак зависи от теб!
  • Загърби болката,всичко с времето минава.И болката която те е провокирала да го напишеш скоро ще изчезне.
Предложения
: ??:??