Луна, обвита в прелест и печал...
Сияние неземно я обгръща -
крила на ангел - бил доскоро бял,
но горестта в черен го превръща.
Жестока участ тежко го рани,
почерни и крилата, и сърцето...
Душа прекрасна - в зла се прероди!
В очите черни - адски въглен свети!
А беше време - в цвят и красота
даряваше ухание на пролет,
раздаваше любов и топлина,
и радваше света със своя полет. ...