24.08.2012 г., 9:54 ч.

Черен лебед 

  Поезия » Любовна
702 0 1
Черен лебед
Тъжна нощ и тиха тъмнина,
мрачно езеро, обвито в хладина,
плувал лебед, живеещ в самота,
сред пареща вода от лед и пустота...
Умиращ лебед, неможещ веч да плува,
жално гледа и на Луната се любува,
последни две сълзи проронил от очите,
легнал уморен, изгаснали звездите...
В съня си вечен накрая той видял
Луната своя, каквато я желал,
мила и омайна, с ярка светлина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??