Черен шоколад
и Savage Garden.
Тъмно е...
Единствените светлини
идват от очите ни.
Тясно е...
Капсула.
Увиваме се в нея.
Ясно е...
Безцветни, но вкусни.
Слепи, но уханни.
Кратки без милост,
очаквано спонтанни...
Мигове, мигове, мигове...
Спомени, пречупени
във викове.
Викове, викове, викове...
Викове, затворени
в октава.
Октава, октава, октава...
Между тишината и ада...
А там
шоколадът горчи.
И Savage Garden
различно звучи.
Там пашкулът
е безсмъртен.
А очите са
полярен ден.
Там вкусът
се появява.
В моето Аз
се стопява.
© Катя Всички права запазени