18.05.2007 г., 20:08 ч.

Черен свят 

  Поезия
567 0 5
Черен свят, черни улици, черни алеи,
черен блясък в горещи сълзи,
черен път, черни хора във черни тунели,
как вървят в този мрак те не знаят сами.

Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете.
Черни ангели реят се в мътно, черно небе.
Черни майки сиви бебета стискат в ръцете:
Да запазят тях само те искат поне.

Черен свят, черна нощ, черен блясък в очите,
Черен път, обграден с черна, лепкава кал.
Бели линии по лицата ни правят сълзите,
по лицата, покрити с печал.

януари 1999г.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Бели линии по лицата ни правят сълзите,
    по лицата, покрити с печал."
    Много е хубаво!
  • Черно е,но ми хареса.Бебетата щом са сиви има някаква надеждица за утрешния ден.
  • Идеята е чудесна и стихотворението има много добър потенциал. Само че много се повтаря "черни...черни..." и тази силна дума поглъща смисъла, а усещането, което искаш да внушиш е само като ярка краска, без нюанси и дълбочина! А е нужно съвсем малко, за да се получи прекрасно!
    Поздрави!
  • Никога не бих се обидила за такова нещо.
    Благодаря ти.
  • Ех това прекрасно черно...
    и в него има нещо хубаво - подчертава красотата на другите цветове.
    И нека гледаш повече към тях
    Поздрави
Предложения
: ??:??