Черен свят, черни улици, черни алеи, черен блясък в горещи сълзи, черен път, черни хора във черни тунели, как вървят в този мрак те не знаят сами.
Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете. Черни ангели реят се в мътно, черно небе. Черни майки сиви бебета стискат в ръцете: Да запазят тях само те искат поне.
Черен свят, черна нощ, черен блясък в очите, Черен път, обграден с черна, лепкава кал. Бели линии по лицата ни правят сълзите, по лицата, покрити с печал.
Идеята е чудесна и стихотворението има много добър потенциал. Само че много се повтаря "черни...черни..." и тази силна дума поглъща смисъла, а усещането, което искаш да внушиш е само като ярка краска, без нюанси и дълбочина! А е нужно съвсем малко, за да се получи прекрасно!
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
по лицата, покрити с печал."
Много е хубаво!