През склоновете се изсипаха жените,

нагазиха пътеките зелени.

Различни възрасти - лица ту звездни, ту изпити,

ръкави тежки и едва скроени.

Черешобер. На лятото начален жест.

Награбиха големи тежки кошници

и минаха една след друга бавничко през теб,

а по полето грееха прозрачните им нощници.

Нагазиха върху ти. И сега?

Не ги търси. Но няма да си тръгнат.

Ще грее във сърцето ти звезда,

пътека светла през черешите до съмнало.

А аз ги гледам през ронливите ти пръсти -

една сълза, останала различна.

Не викай и ще чуеш как ти шепна,

когато толкова много те обичам.