Животът е като есента –
мрачен, пронизан от лъч светлина.
Паля цигара, отегчен
от поредния сив есенен ден,
какво да направя сега,
за да ми бъде цветна есента?
Дали е всичко т'ва една лъжа
и фикция за щастие и свобода?
Дали е мрачна моята съдба?
Защо за мен не свършва есента,
а вечно плувам в блатото от самота?
Тъга и черна самота ...